Йей! :о)))

Готов е Е-book вариантът на книгата, който е абсолютно безплатен за всички и ще може да си го теглите и преглеждате без ограничения :-)

http://e-books.knigite.bg/ebook.php?pid=28

Приятно четене! :о))



ПП: В сряда излиза и печатната версия. Който иска да я притежава или да я подари на приятел, нека пише, цената е смешна :)

Поздрави!

Whiff
(Полъх)

Тихият полъх на нежно дихание
трепна мъждукащ в нощта,
бледият спомен за древно желание
оформи следа в мисълта.

Среща неволна се случи насън,
докосване нежно ме спря,
останал е пламък в мойто съзнание,
но светлина ли е дето изгря.

(21.06.2010)

Безброй лица заемаш.
Навсякъде те виждам, преследваш ме почти.
   ~
Където и да ида, вече си там. Усмихваш се, с детайлите се заиграваш, поглеждаш ме скришом, изучаваш ме. А аз виждам всичко, но в това всичко виждам само едно.
Виждам през лица и стени, през изкривени идеали и преструвки, отвъд истините и лъжите. Виждам те и съзнавам, че не ти следиш мен, а аз теб. Шептиш в ухото ми и заглеждаш минаващите хора - малцина виждаш, но изпиваш ги с очи. Научих да не слушам. Изострих сетивата, защото ги пресити и ме заслепи. Доверих се, но редовно ме подвеждаш. И всеки път е като първи, а крачиш ти уверено напред, за ново лице. Подвеждах се по думи и дела, неистински и нереални. Но и лъжи не бяха, защото истината не е вън.
   ~
Заблудата, превърната в изкуство ..
Или изкуството, превърнато в заблуда ..

Това си ти.
Иди си.

Ще те последвам в тишината.
Държа врага по-близо от приятел.

Rainy

(Дъждовен) 

 

Сънувах те, сияйна и лъчиста,
бе будна ти,докосната до мен,
погалих те, а ти ми се усмихна,
в очите ти блестеше слънчев ден.

Прошепнах ти, че другаде не искам,
че ти си моят ден и свят,
целунах те и нежно те притиснах,
за да отмия сутрешния хлад.

Посърна ти, стените се въртяха
и знаех, че зората предстои.
Изгубих те и тъй ми се доплака,
че пак събудих се в сълзи.   

 

(06.05.2010)

 

Здравейте, приятели! :)

     Научих как да контролирам и насочвам енергията си, но не и как да избягам от природата си на нощна птица :) И докато неутрализирах временно нуждата да изливам усещанията си в стихове, нуждата да творя и да създавам е все така силна.
     От известно време подготвям нещо, което е обмисляно доста дълго и внимателно. На път е да се роди първата ми книжка със стихове. Основната селекция е направена още в края на миналата година, както и по-голямата част от вътрешното оформление. Подготвил съм ръкопис, като остава да се изработи корицата и да се финализират някои детайли по проекта и оформлението. Следват предпечат и печат, като вече съм избрал издателство.
     Очаквам всичко да приключи към началото на лятото, защото не смятам да си давам зор или да претупам нещо. Който ме познава знае методиките и подхода ми :) Пък и другите ми задачи и задължения също не могат да чакат.

Ами, това е засега. Живот и здраве, ще дам повече информация след месец.

Поздрави! :)

Addicted to ..

There"s a word
crossing all borders,
touching the world,
ruling its owners.

Beware to dare
falling into,
it"s always not fair,
but You shall be True.

4.11.2009


and the answer ..

Truth
(Истина)

Истината, истина ви казвам -
всеки ден започва в светлина.
Но колкото и да я пазим,
винаги умира с вечерта.

Чудим се, къде ли сме сгрешили
и трябва ли да плачем, или не,
дали неволно сме ранили
Слънчевите весели ръце.

Терзаем се за глупости неверни,
и истини, и грешки, и лъжи,
наместо път да изкопаем
сред хиляди блещукащи звезди.

Невзрачен е светликът малък, блед,
защото сме в сърцето на тъмата,
но стъпим ли уверено напред,
oтново ще посрещнем светлината.

(14.09.2009)

Morning
(Утро)

С крилете на отлитащата зима
отива си неволен стон,
очаквайки промяната ранима
приемам утрото за фон.

Днес изгревът ще бъде дълъг -
полярна нощ над мене е била,
но падне ли завесата от камък,
навсякъде ще бъде светлина.


(04.06.2009)




39 месеца и 15 дни.

 

Time
(Време)

Часовникът започна да замира,
покрай мечтите и самото време спря,
чудя се, какво ли се намира
през границата между него и света.

В слънцето да гледаш - заслепява,
но, знаейки къде да продължиш,
ти крачиш смело, търсиш слава
и дълго, дълго ще вървиш.

Тръпнейки отново до зори
мислиш си кое да подобриш,
но знаеш ли, че нещото си ти,
което предстои да промениш ..

Виденията могат да са силни;
и истински, и близки, и реални,
но тъпчем ли на място, пак наивни,
грешките превръщат се в банални.

(6.02.2009)

Silence
(Tишина)

Тихо е, самотно те прегръщам
в мисли за отминалия зрак,
трепетно в тъмата се обръщам,
за да срещна вместо тебе - мрак.

Чудя се дали ще те намеря,
теб, която нивга не видях,
дали в студа и ти трепериш,
или да те измисля съумях.

Няма я потайната надежда,
слънчевият лъч от светлина,
знанието, вместо мен, подрежда
малките частици на света.

Тиха си, безмълвно ми говориш,
нашепваш топлещи слова,
аз вярвам ти и тайничко те следвам,
прогаряйки петна във мисълта ..


(16.11.2008)

Homeless
(Бездомен)

Дали си ти или съм аз,
в теб което аз обичам,
дали не мисля си лъжовно,
истини, а сам да тичам.

Поглеждам, че тепърва сме различни,
двамата, които бяхме..
Явно, че сме единични,
въпреки че заедно се смяхме.

Защо така се разминават
душите ни, родени близки,
или пък болка изкривява
усещането да си искан.

Бездомен пътник спря се, рече:
"Къде да търся огън да гори,
да стопля се, че времето изтече,
а утрото не ще да зазори.."


(8.10.2008)





ПП: Благодаря на всички, анонимни или не, които продължавате да наглеждате мислите ми. Не съм изчезнал съвсем..
При мен писането е противопоказно, но явно колкото и добре да бягам, пак ме настига :) И въпреки блогърската ми липса, продължавам да ви усещам, тук, вътре. И това ми дава топлина.
Няма да остана длъжен.

А зад всяка ненаписана сълза стои по една усмивка :)Така че, усмихвайте се по-често, усмивката е вид докосване, при това - приятно! :о))))

Sunrise
(Изгрев)

Сенки сутрешни разстилат се пред мен,
крача сред тъмата, чувствам се във плен.
Слънчеви лъчи прокрадват се в клонака,
огнени вълни, с които то заплака..

Мидени черупки в стъпките се врязват,
пътят от кинжали води ме напред,
а морето, тихо, приказки разказва,
пясъкът ме гали, нежно е навред.

Питам се, случайно ли от приказка излязох,
търсейки безспирно сродната душа,
или пък дирята измамна пак ме е подвела,
че напред отново чака любовта.

Стъпките ме водят сред сумрака хладен,
виждам в хоризонта изгрева лъчист,
но далечна ми се вижда тайната надежда,
тайното желание за миг прегърнат, чист.

Прегръдката поема нежното дихание,
идващо спонтанно от близкото сърце,
няма да подмина своето желание
споделени да са тези две ръце..


(07.08.2008)

Това ли бе? Поредната лъжа?
Поредната надежда отлетяла?
Това ли можеш само,
надеждата подмолно ти предала?

Не искаш с мен да бъдеш, тук добре,
но трябва ли да пробваш да изтриеш
всичко, що аз нявга съм ти давал,
а после да опитваш да се скриеш...

Death
(Смърт)

Смъртта ме дебне,
аз не й се давам,
небрежно виждам я
и подминавам.

Не знам кога ще ме намери,
не знам кога ще дойде ден,
когато пътят ми ще свърши
и сянката ще легне в мен.

Не мислех, че ми пука вече,
не мислех, че животът е съдба,
но тихо, тайничко ми рече:
"Живей, дордето можеш - чакат те дела!"

26.06.2008