Когато ти ме видиш, не ще познаеш
какво се крие в моето лице,
не ще познаеш и какво таи се,
скрито в моето сърце.
Не гледай за това, което виждаш,
не гледай сляпо на света.
Недей, защото не обичам вече
сам да ходя под дъжда.. | Ако си там, ще те намеря.
Постинги в блога от Август, 2015 г.
17.08.2015 13:13 -
Поклон
Поклон
Вървя по път осеян със звезди,
звезди ли са, или са свещи,
пътеката привидно не гори,
но всяка стъпка е гореща.
А крачката ми среща хиляди игли
и всеки опит да прекрачиш ги усеща
в плътта се впиват и привидно не боли,
но стъпиш ли напред, стена те среща.
И истината е, че в светъл мрак
единствената светлина си ти
и тръгнеш ли, отнемаш всеки зрак,
дори любов все още да гори.
Аз тъмен съм, като нощта чернея,
не ще спася таз сенчеста душа,
но в сенките не ще се влея,
ще ги преборя с мисълта.
И времето лети със всеки миг,
промяната не ще довее нов сезон,
но вътрешно човекът се мени,
израстването ще посрещна със поклон.
А пътят продължава да блести,
примамлива и вярна светлина,
дори да е осеян със звезди,
те паднали са, заради тъга.
Тъмата покрай него е дълбока
и нямат край безмерните дъна,
а всяко дъно е широко,
изглежда вечно като мисълта.
Но слънцето отново ще изгрее,
след малко време и докосване добро
и ябълка тепърва ще узрее,
когато двете станат пак едно.
(22.7.2015)
Вървя по път осеян със звезди,
звезди ли са, или са свещи,
пътеката привидно не гори,
но всяка стъпка е гореща.
А крачката ми среща хиляди игли
и всеки опит да прекрачиш ги усеща
в плътта се впиват и привидно не боли,
но стъпиш ли напред, стена те среща.
И истината е, че в светъл мрак
единствената светлина си ти
и тръгнеш ли, отнемаш всеки зрак,
дори любов все още да гори.
Аз тъмен съм, като нощта чернея,
не ще спася таз сенчеста душа,
но в сенките не ще се влея,
ще ги преборя с мисълта.
И времето лети със всеки миг,
промяната не ще довее нов сезон,
но вътрешно човекът се мени,
израстването ще посрещна със поклон.
А пътят продължава да блести,
примамлива и вярна светлина,
дори да е осеян със звезди,
те паднали са, заради тъга.
Тъмата покрай него е дълбока
и нямат край безмерните дъна,
а всяко дъно е широко,
изглежда вечно като мисълта.
Но слънцето отново ще изгрее,
след малко време и докосване добро
и ябълка тепърва ще узрее,
когато двете станат пак едно.
(22.7.2015)
Търсене
Блогрол
