Horror
(Страх)

Бял лист - как страшно е това,
когато искаш за мъката си да разкажеш,
как страшно е, когато няма как
за болката си ти да кажеш.

Ситите не вярват на гладната душа,
мъдрите не знаят що е любовта,
няма кой да каже - "спри, не е мечта!",
никой не разбира; сам си във света.

Птиченце-мъниче гледа от високо,
гледа и се чуди - туй ли е сълза,
явно е видяло доста надълбоко,
явно се е сляло с моята душа.

Славей ли е туй, което
тъй сладко пее сред нощта,
мъка ли е туй, което
все ми пречи да заспя?

Листът се пълни с думи неравни,
думи, тъй пълни с тъга,
няма я вече моята славна
красива и нежна мечта.




(27.04.2007)

Beauty
(Красива)

Красиво е твоето сърце,
със мене бе ти доста пряма,
парчета остри стъкълце
показват се от тази рана.

Красиво е и твоето лице,
не търсиш за доброто си отплата,
чертите нежни твои чувствам,
докоснал ги е белегът на самотата.

Красива е и твоята душа,
ти доста виждаш и усещаш,
от нея блика чиста красота,
с красиви хора ти се срещаш.

Красиво е и твойто тяло,
тъй стройно, нежно и любящо,
докосване, с което даваш,
събужда силно чувство спящо..



(16.02.2008)

Monday Fairy
(...)

Познах те, нищо, че не те познавам,
познах, че ти си като мен,
познах, че нямаш ти умора,
а истината търсиш всеки ден.

Познах те, погледът завеян,
премисляш истински неща,
душата будна, умът деен,
усещаш пламъка в нощта.

Красиви чувства ти изказваш,
намираш думи за това,
превеждаш ги и ги показваш
по начин знаен за света.

Ти пускаш зов, пустинята отвръща
с подобаващата тишина,
но мисълта ми те прегръща
и ти дава топлина.

Ти скрита си, не търсиш слава,
не искаш хората да видят
душата ти, която страда,
когато някой те подмине.

Научила си как да бъдеш - ти,
без някой друг да ти показва.
Истината рядко не боли,
но слънце има в твойта пазва.



(17.02.2008)

Самичък вървя, докосвам дъжда,
оставям по мен да се стича,
скръбни слова с мъка дълбока
бавно, горчиво изричам.

Никога, знам, с таказ лекота
няма в любов да се вричам,
но зная, че пламък щом грейне,
ще почна отново да тичам.

Сърцето пулсира, дири любов,
но само болка намира,
таз душа, малко по малко
със сигурност вече умира.

Какъв ще остана не искам да зная,
уморих се от сълзи по здрач,
нощи самотни не искам да трая,
нямам веч сълзи за плач.

Това ми остава - да търся коя е
надеждата моя дълбока,
сънувам наяве, бленувам, мечтая,...
съдбата пак е жестока..

Пламъкът студен гори пред моите очи,
пепел от изчезнал спомен мил ...


Сърцето бие до полуда,
празнота докосва го едва,
душата свива се в почуда
къде изчезна любовта.

В студения дъжд разперих криле,
докоснах с мисли звездите,
водата се стича, душата пламти,
отиват си тихо мечтите.

Разбързани хора минават край мен,
навеждат смутено очите,
добре, че небето плаче със мен
и кротко прикрива сълзите.

Студеният вятър раздира плътта,
без милост оплита косите,
душата угасва, изтича кръвта,
съдбата приготвя везните.

Лъч светлина, едничък дори,
ще може да върне мечтите,
сърцето копнее за миг топлина,
за радостен пламък в очите.

Tell me
(Кажи ми)

Бодливи храсти пак поникват
в пустинята сред моята душа,
няма кой да ме погали,
няма кой да утеша.

Не искам много от живота,
искам някой да обичам,
искам Тя да е до мене
без безспирно аз да тичам.

Търся, без да се предавам,
търся истинско и чисто,
ту намирам, ту пак падам,
всичко май е каменисто.

Рани имам в мойто тяло,
рани стари, нелечими,
боря се и ставам пак,
но падат огнени лавини.

Вихърът, бушуващ в мен,
оставя болна празнота,
затова самотен се събуждам
по средата на нощта.

Копнежът силен е у мене,
копнеж да търся аз мечта,
но само губя ценно време
да се скитам по света.

Някои дирят вовеки
и намират само смъртта,
страда и страда и страда
умираща тази душа.

Не искам да стана от тях,
опазих се чак досега,
а мъка ме дави отново,
горчива от таз самота.

Къде ли се криеш, кажи ми!
Кажи ми, къде си сега?!
В камъните също може
да поникне любовта!



15.02.2008

Hope
(Надежда)

Стръкче трева поникна в калта,
показа, че грее животът,
малка сълзичка падна в прахта
тихо, но сякаш със грохот.


Не е истина поредната лъжа,
заблудата, за нещото, което
живее чак и след смъртта,
но виждаш ли, човече, ето!


Надеждата, че хубав е животът,
проблясва пак сред самота,
човешка обич е, което
дарява ме със топлина.


Стръкче любов разсейва тъмата
и прави света познаваем,
усмивка щастлива стопля сърцата
и прави мигa тъй безкраен.


Странно е как болката прогаря
и прави кървави деруги,
странно е как плаче мисълта ми,
докато радвам се за други..


(27.03.2007)

*
*
*

Една звезда смутено гледа,
луната се оглежда бледа,
самотни чувства пак прелитат,
телата нежно се преплитат..

(7.11.2006)

Faithless
(Обезверен)

Аз ли съм това, или не съм,
не мога веч да се позная,
сърцето ми е някъде навън,
в тъмата тихо аз мечтая.

Припомням си мелодийка позната,
разсейва моята тъга,
гори ме любовта ми сляпа,
разума обвива самота.

Заблудата, че хубав е животът,
разбита е на мънички стъкла,
през тях аз виждам резултата -
обсебена е моята душа.

Едничка мъничка надежда,
преди да си отида от света,
е да се срещна аз отново
очи в очи със любовта.

Имам думи горчиви да кажа,
думи тъй пълни с тъга,
искам на мен да докажа,
че има надежда в света.

Липсва ми вяра в живота,
търся в тъмата звезда,
мъничка, топла, горяща,
даваща лъч светлина.

Звездата, в която аз вярвам,
дири си друга съдба,
не иска за мене да свети,
иска в мрак да умра.


* * * *
Търся утеха, покоят привиден е,
в болка е свито сърцето,
няма лекарство, няма забрава,
черно е на живота морето.

Който не може да плува се дави,
който не иска - предава се сам,
който опитва - все ще направи
крачка напред, към успеха мечтан.



30.10.2006

Undodgeable
(Непропускваемо)

Студ завихря се след влака,
океан от мисли стеле се безбрежен,
сенки плават сред сумрака,
топли чувства правят хлада нежен.

Истина напреде ме очаква,
повече, отколкото мечтая,
цвете нежно грее сред тълпата,
виждам на страданието края.

Болката превръща се във сладост,
за миг сърцето спира да тупти,
никой труд не е на халос,
когато мъката престане да боли.


5.03.2007

Strange
(Странно)

Странно е, боли ме още за предателството старо,
незапомнени болки напомнят за себе си пак,
трудно е за разума да броди в тяло,
което е обгърнато от мрак.

Гледам снимки, които ми пращаш,
мразя те, защото си ми враг,
боли ме, като гледам твойто нежно тяло,
тяло, което няма да прегърна пак.

С какво заслужих си съдбата,
нима съм аз такъв глупак,
че да те забравя аз не мога,
нито и да плача, чак.

Каза ми, приятел ми бъди,
сякаш трябваше да питаш,
приятел винаги съм бил,
но винаги при други скиташ.

Забравяш кой те е спасил
от мъка, болка и тъга,
кой от обич се е скитал
за обща глътка топлина.

Намерих те, а после ме остави,
след дълги битки срещу теб,
себе си дори забравих,
за стъпка заедно напред.

Боли ме, като гледам други,
огрени от усмивката ти топла;
за мен, когато съм във нужда,
остава само тихъл вопъл.

Няма кой да ме обича,
забравен съм във самота,
едно момиче само исках,
остави ме самичък тя.

Не зная защо те обичам,
не зная ти ли си това,
все ми се струва, че друга
живее в тебе сега.

Мразя те, и те обичам,
назад пак ме връщаш сега,
а не искам неловко да сричам
болезнени, тежки слова.

Светът престава да е важен,
когато бродя в самота,
търся грешката си, тъжен,
търся как да се спася.

Отговор търся безспир,
търся си нова мечта,
тихо проклинам съдбата,
в ден се превръща нощта.

Когато сънувам наяве,
гледа ме бледа луна,
мразя студа на тъмата,
няма в деня светлина.

Гордееш ли се с новата промяна,
с новата и истинска лъжа,
гордееш ли се, че изтръгна
пламъка на любовта?

Сещаш се вече за мене,
когато прегърнеш скръбта,
а когато утеха намерим,
сочиш ми грозна врата.

Няма ме после за тебе,
докато не плачеш, сама,
глупав съм аз да повярвам
на твоите тъжни слова.

Прегръдка ти топла ми даваш,
само пак да я вземеш,
искаш ти друг да зарадваш,
но взимаш от моето време.


10.04.2007

(За по-търпеливите, които хвърлят по едно око:)


    



White death
(Бяла смърт)

Не се оставяй на бялата смърт,
бялата смърт на зимния страх,
не се оставяй на съдбата,
превръщаща те бавно в прах.

Ще изчезне вятърът студен,
ще изчезне, като тишината,
ще изгрее слънчевият ден,
ще забравиш болката на самотата.

Ще замлъкнат заскрежените мълви,
когато вече няма рана,
ще проблеснат нови красоти,
когато бродещи са двама.



(21.05.2007)