Постинг
26.10.2014 05:34 -
изровено от небитието
Докато все още бродех наоколо се радвах да отговарям на повика на сродните души. Попаднах на един забравен отговор, който заслужава свой собствен миг на светлина.
. . .
Недей жела обвивката да бъде цяла,
покварна тъй понякога е тя
и тъжна, както песента запяла,
ще пречи веч на любовта.
Недей да дириш своите очи,
измамни са човешките лица,
това, което вечно ще гори,
ще бъде погледа на смелите сърца.
(05.03.2008)
Няма коментари
Търсене
Блогрол
