Когато ти ме видиш, не ще познаеш
какво се крие в моето лице,
не ще познаеш и какво таи се,
скрито в моето сърце.
Не гледай за това, което виждаш,
не гледай сляпо на света.
Недей, защото не обичам вече
сам да ходя под дъжда.. | Ако си там, ще те намеря.
Постинги в блога от Май, 2019 г.
21.05.2019 22:30 -
Charm
Charm
(Магия)
Докосване на погледи игриви
и полъха на нежния разкош,
загатвания малки, закачливи,
потайни мисли с аромат на нощ.
И както днес не знаех, че те има,
сега задържаш погледа ми в плен,
забравих за душата си ранима,
изчезнаха и страх и свян от мен.
Ще хванем ли мига преди да литне,
тъмата шепне, че живее се сега,
от ритъма на танците кръвта ми кипва,
а чертите ти омайват мисълта.
01.05.2011
(Магия)
Докосване на погледи игриви
и полъха на нежния разкош,
загатвания малки, закачливи,
потайни мисли с аромат на нощ.
И както днес не знаех, че те има,
сега задържаш погледа ми в плен,
забравих за душата си ранима,
изчезнаха и страх и свян от мен.
Ще хванем ли мига преди да литне,
тъмата шепне, че живее се сега,
от ритъма на танците кръвта ми кипва,
а чертите ти омайват мисълта.
01.05.2011
21.05.2019 22:08 -
Слънчево момиче
Слънчево момиче
Докоснат от усмивката ти нежна
долавям полъх на любов,
сияеш и в очите ме поглеждаш,
душата ми усеща твоя зов.
Самотни пътници сме, аз и ти,
за никъде нетръгнали вървим,
незнаен, пътят ни повежда,
докато за ръцете се държим.
Делата хорски отминават,
прибързани, покварни и с петна,
докосването ти, което дава,
събужда пламък в моята душа.
Очите ти сияйни затъмняват
и слънцето, и бледата луна,
не искам другаде да бъда,
освен да те прегърна във нощта.
И устните, прошепнали ми "не",
докосват челото ми с нежност,
и плахо, сред сияйното море
отпиват от сърцето ми безбрежно.
А времето завърта се и спира,
изчезват болка, мъка и мечти,
светът бледнее и отмира,
прогонен от щастливите лъчи.
18.10.11
Докоснат от усмивката ти нежна
долавям полъх на любов,
сияеш и в очите ме поглеждаш,
душата ми усеща твоя зов.
Самотни пътници сме, аз и ти,
за никъде нетръгнали вървим,
незнаен, пътят ни повежда,
докато за ръцете се държим.
Делата хорски отминават,
прибързани, покварни и с петна,
докосването ти, което дава,
събужда пламък в моята душа.
Очите ти сияйни затъмняват
и слънцето, и бледата луна,
не искам другаде да бъда,
освен да те прегърна във нощта.
И устните, прошепнали ми "не",
докосват челото ми с нежност,
и плахо, сред сияйното море
отпиват от сърцето ми безбрежно.
А времето завърта се и спира,
изчезват болка, мъка и мечти,
светът бледнее и отмира,
прогонен от щастливите лъчи.
18.10.11
20.05.2019 10:53 -
Хлад
Хлад
(Chill)
Докосваш ме и нежно ме примамваш
ти Смърт се казваш, тихо ми шептиш,
че мъките не са единствен изход,
че болката ще спре да ме боли.
Показваш ми безбройни наши срещи
и как ще спре нелепото сърце,
и как надеждата за справедливост
ще стане част от синьото небе.
Докосвай ме и ми показвай
и радвай болното сърце,
показвай ми и тайничко ме радвай,
че край ще има в твоето лице.
9.9.15 10:30
16.05.2019 10:16 -
Тъмно
Тъмно
Приятелко, здравей, добре дошла,
почукай пак на моята врата.
Аз бягах, но от тебе няма как.
Почукай и ще падне вечен мрак.
Не бързай, дай ми още ден, два, три,
а аз ще бъда буден до зори.
Дела аз имам да довърша,
преди животът ми да свърши.
Ела, не ще те гоня веч,
не ще подпирам тежката врата,
ела, вземи ме някъде далеч,
не мога да живея в самота.
А утрото е все така желано,
желани са безбройни светли дни,
и може би е още рано,
но болката не спира да боли.
Подай ръка, вземи ме с теб,
вземи ме в своята снага,
и нека да отидем двама,
където няма веч тъга.
Вземи ме, вземи ме с теб
и нежно ти ме прегърни,
и дръж ме, като в сладък мед,
докато спира да боли.
16.5.2019 9:40 - 9:59
Приятелко, здравей, добре дошла,
почукай пак на моята врата.
Аз бягах, но от тебе няма как.
Почукай и ще падне вечен мрак.
Не бързай, дай ми още ден, два, три,
а аз ще бъда буден до зори.
Дела аз имам да довърша,
преди животът ми да свърши.
Ела, не ще те гоня веч,
не ще подпирам тежката врата,
ела, вземи ме някъде далеч,
не мога да живея в самота.
А утрото е все така желано,
желани са безбройни светли дни,
и може би е още рано,
но болката не спира да боли.
Подай ръка, вземи ме с теб,
вземи ме в своята снага,
и нека да отидем двама,
където няма веч тъга.
Вземи ме, вземи ме с теб
и нежно ти ме прегърни,
и дръж ме, като в сладък мед,
докато спира да боли.
16.5.2019 9:40 - 9:59
Търсене
Блогрол
