Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на nonstop
Име:
Кирил Бузев

Възраст:
36

Пол:
мъж

Град:
София

Професия:
Dreamer, Self, IT

Интереси:
:) слънцето - като изгрев и залез; човеците - като хора; приятелите - като единици (вместо много нули); доверието - като любов; любовта - като истина; докосването - като наслада; даването - като проява на любов. Прегръдката - върховна форма на докосванe.

Статистика
Популярни постинги:
0

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
42

Блогъри добавили в любими:
25

Блог вълни:
1
Последни постинги
05.06.2021 12:41 - last one
Please make the pain stop
Категория: Поезия
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 0
21.05.2019 22:30 - Charm
Charm
(Магия)


Докосване на погледи игриви
и полъха на нежния разкош,
загатвания малки, закачливи,
потайни мисли с аромат на нощ.

И както днес не знаех, че те има,
сега задържаш погледа ми в плен,
забравих за душата си ранима,
изчезнаха и страх и свян от мен.

Ще хванем ли мига преди да литне,
тъмата шепне, че живее се сега,
от ритъма на танците кръвта ми кипва,
а чертите ти омайват мисълта.

01.05.2011


image  

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 5
Слънчево момиче


Докоснат от усмивката ти нежна
долавям полъх на любов,
сияеш и в очите ме поглеждаш,
душата ми усеща твоя зов.

Самотни пътници сме, аз и ти,
за никъде нетръгнали вървим,
незнаен, пътят ни повежда,
докато за ръцете се държим.

Делата хорски отминават,
прибързани, покварни и с петна,
докосването ти, което дава,
събужда пламък в моята душа.

Очите ти сияйни затъмняват
и слънцето, и бледата луна,
не искам другаде да бъда,
освен да те прегърна във нощта.

И устните, прошепнали ми "не",
докосват челото ми с нежност,
и плахо, сред сияйното море
отпиват от сърцето ми безбрежно.

А времето завърта се и спира,
изчезват болка, мъка и мечти,
светът бледнее и отмира,
прогонен от щастливите лъчи.

18.10.11 

  

 

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 30.05.2019 13:17
20.05.2019 10:53 - Хлад

Хлад
(Chill)

Докосваш ме и нежно ме примамваш
ти Смърт се казваш, тихо ми шептиш,
че мъките не са единствен изход,
че болката ще спре да ме боли.

Показваш ми безбройни наши срещи
и как ще спре нелепото сърце,
и как надеждата за справедливост
ще стане част от синьото небе.

Докосвай ме и ми показвай
и радвай болното сърце,
показвай ми и тайничко ме радвай, 
че край ще има в твоето лице.

9.9.15  10:30image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 20.05.2019 14:53
16.05.2019 10:16 - Тъмно
Тъмно

Приятелко, здравей, добре дошла,
почукай пак на моята врата.
Аз бягах, но от тебе няма как.
Почукай и ще падне вечен мрак.

Не бързай, дай ми още ден, два, три,
а аз ще бъда буден до зори.
Дела аз имам да довърша,
преди животът ми да свърши.

Ела, не ще те гоня веч,
не ще подпирам тежката врата,
ела, вземи ме някъде далеч,
не мога да живея в самота.

А утрото е все така желано,
желани са безбройни светли дни,
и може би е още рано,
но болката не спира да боли.

Подай ръка, вземи ме с теб,
вземи ме в своята снага,
и нека да отидем двама,
където няма веч тъга.

Вземи ме, вземи ме с теб
и нежно ти ме прегърни,
и дръж ме, като в сладък мед,
докато спира да боли.


16.5.2019  9:40 - 9:59

image  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 631 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 30.05.2019 13:22
Търсене

За този блог
Автор: nonstop
Категория: Поезия
Прочетен: 152858
Постинги: 57
Коментари: 296
Гласове: 3256
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031