Тъмно

Приятелко, здравей, добре дошла,
почукай пак на моята врата.
Аз бягах, но от тебе няма как.
Почукай и ще падне вечен мрак.

Не бързай, дай ми още ден, два, три,
а аз ще бъда буден до зори.
Дела аз имам да довърша,
преди животът ми да свърши.

Ела, не ще те гоня веч,
не ще подпирам тежката врата,
ела, вземи ме някъде далеч,
не мога да живея в самота.

А утрото е все така желано,
желани са безбройни светли дни,
и може би е още рано,
но болката не спира да боли.

Подай ръка, вземи ме с теб,
вземи ме в своята снага,
и нека да отидем двама,
където няма веч тъга.

Вземи ме, вземи ме с теб
и нежно ти ме прегърни,
и дръж ме, като в сладък мед,
докато спира да боли.


16.5.2019  9:40 - 9:59