Постинг
13.04.2019 23:01 -
Лунен Изгрев
Автор: nonstop
Категория: Поезия
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2019 10:33
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 29.05.2019 10:33
Лунен Изгрев
Ще те обичам тихо, тайно от света
и ще целуна топлите ти устни,
ще те прегърна нежно, бледата луна
ще е свидетел на прогарящите чувства.
И нека сгушени сме под небето,
и нека слънцето да зазори,
дорде останал е живот в сърцето,
любов дълбока вечно ще гори.
И може да си мислиш, че ме мразиш,
както слънцето би мразило нощта,
но гонейки я нежно, всяко утро,
то тайно гони я с подарък топлина.
И вечната тъга ще си отиде,
безкраен миг на стоплени сърца
и няма друг да може да ни види,
под изгрева и бледата луна.
Аз гасна, денем веч едва бледнея
а нощем свети мъничка звезда,
да те прегърна нежно аз копнея,
да изгорим нелепата тъга.
Докосването нежно ще отнеме
и болката, и тъжните слова,
докато не намерим време
преплетени да бъдат две сърца.
Живот забързан дърпа ни напред
по нови, неотъпкани пътеки
и кървавите дири са навред,
от хора, търсещи вовеки.
Не ще престана да обичам
любов и болка борят се у мене
и тайно в мислите се вричам,
дано да ми остане време.
Отекват думите горчиви,
горчива болка, стегнала ума,
и твоето горчиво "сбогом"
безспир отравя мисълта.
А болка от насилена усмивка
не дава мир, ни радост, ни мечта,
единствената маска се пропуква,
от всеки процеп стича се сълза.
(12.7.15 14:30)
Ще те обичам тихо, тайно от света
и ще целуна топлите ти устни,
ще те прегърна нежно, бледата луна
ще е свидетел на прогарящите чувства.
И нека сгушени сме под небето,
и нека слънцето да зазори,
дорде останал е живот в сърцето,
любов дълбока вечно ще гори.
И може да си мислиш, че ме мразиш,
както слънцето би мразило нощта,
но гонейки я нежно, всяко утро,
то тайно гони я с подарък топлина.
И вечната тъга ще си отиде,
безкраен миг на стоплени сърца
и няма друг да може да ни види,
под изгрева и бледата луна.
Аз гасна, денем веч едва бледнея
а нощем свети мъничка звезда,
да те прегърна нежно аз копнея,
да изгорим нелепата тъга.
Докосването нежно ще отнеме
и болката, и тъжните слова,
докато не намерим време
преплетени да бъдат две сърца.
Живот забързан дърпа ни напред
по нови, неотъпкани пътеки
и кървавите дири са навред,
от хора, търсещи вовеки.
Не ще престана да обичам
любов и болка борят се у мене
и тайно в мислите се вричам,
дано да ми остане време.
Отекват думите горчиви,
горчива болка, стегнала ума,
и твоето горчиво "сбогом"
безспир отравя мисълта.
А болка от насилена усмивка
не дава мир, ни радост, ни мечта,
единствената маска се пропуква,
от всеки процеп стича се сълза.
(12.7.15 14:30)
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Император или хан и сеячи на омраза
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
Император или хан и сеячи на омраза
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
Няма коментари
Търсене
Блогрол