винаги е от най-дребното и най-близко до нас. Ако искаш светлина, започни от хората около теб. Звездите са по-далече. На друг етап.

А защо реши, че звездите НЕ са най-дребното и близко, или хората около мен .. :)
Една от възможните интерпретации на текста е точно което написа и ти, така че съм склонен да подкрепя тезата.

Светът около нас има много лица и още повече начини за тълкуването им. А разбирането му е строго субективно, индивидуално и понякога - динамично и непостоянно.

Благодаря за коментара, поздрави! :)

Склонна съм да приема, че има степенуване и тръгваме от хората към звездите. Те са лесни, когато си минал през всички други нива и си стигнал до тях. Просто пътят е през нивата, не е трудно.
Иначе си мислиш, че си стигнал звездите, но всъщност само си въобразяваш, че си сред тях, защото не си изпълнил другите стъпки. А няма как да си в Пловдив, ако не си излязъл от София, примерно, и пътувал по някой от вариантите за това. Не че не е лесно да си в Пловдив. :)

За каква светлина ще говорим, ако взаимоотношенията между хората са кални! Пътят към светлината минава през нашата взаимна любов. ВЗАИМНА.

Аз не степенувам. "Звездите" са малките неща, които често пренебрегваме на фона на задалите се големи облаци - жестове, хора, събития, близки, приятели, дни, нощи, изгреви и залези, печалби, усмивки, стихчета, песни, снимки, прегръдки, помощ, подкрепа, добра дума ...
Както виждаш, за мен не са еднотипни и не трябва да се ограничава нито откриването, нито действието им.
Хубавите неща са като нощната лампа - може да я имаш и да е там, на същото място през цялото време, но не "щракнеш" ли копчето, няма да се радваш на светлината й. Копчето обикновено е в човешкия ум и в ограничеността му, която сами си налагаме.
А за взаимната любов - това е една от възможните истини. Но не може да се разчита само и единствено на нея, защото хората сме лоши. През повечето време силата на човек трябва да идва отвътре, а не отвън. :) Има и моменти, в които е трудно. За тях е наистина хубаво да имаш близки хора до себе си.

Не само в трудните моменти е хубаво да имаш хора до себе си. Да живееш за себе си е нечия странна пародия на живота. Макар че всеки трябва да може да се грижи за себе си.
А ако стигнем нужното ниво, тогава се сещаме за звездите, ... когато му дойде времето. Непрактично е да гледаме звездите, щом има по-важни неща.
НЕ отричам тезата ти, че звездите са важни. Все пак забелязвам, че не обръщаш внимание на нещата, които са по-важни от звездите, в смисъл, първо те, после звездите.
Ако те боли зъб едва ли ще хукнеш именно на цирк, колкото и да е смешно и приятно там!

И все пак с постепенност и взаимност ... до звездите ще стигнем.))

За съжаление, забелязвам, че все още не се справяме с тях.

и искрено си го написал! Привет!

но светлината на душите си можем.Поздрави за хубавото стихотворение!:)))

Благодаря! :))