Постинг
13.04.2008 04:44 -
Писмо за другаде..
Автор: nonstop
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2707 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2008 11:20
Прочетен: 2707 Коментари: 14 Гласове:
1
Последна промяна: 18.04.2008 11:20
~
~
~
Уморих се да умирам. Не искам повече...
Аз умирам и светло се раждам,
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...
Моментите на равносметка ме съсипват. От толкова даване накрая не остава почти нищо. Празен съд, осъден жадно да си спомня последните какпки топлина. Капки, събирани една по една от плачещата разноцветна дъга.. С толкова стремеж и желание... И накрая какво? - НИЩО ...
Ето ме, стоя си самичък в голямата полупразна стая. Без вяра, без надежда и най-вече - без любов. Вярвах в себе си и какво постигнах? Спечелени битки, но изгубени каузи. Надявах се, че с постоянство в любовта, честността и постъпките си ще постигна нещо красиво и мечтано. Изгубих както надеждата, така и любовта. Едната си отиде, другата избяга, надалече. Притесни се явно и реши, че многото даване е предвестник и на много взимане.. Когато подадох ръка, бе отхвърлена; и то от човек, който разбира и вижда. Или поне така си мислех. А ако за виждащите, до които копнея да се докосна, съм прозрачен и незабележим, то какъв е смисълът да бъда истински, да бъда себе си? Заради шанса някой някога някъде да ме срещне, да познае какво съм и да ме потупа съчувстващо по рамото ли? ... А какво съм аз - едно съзнание, намиращо се на границата между неразумното себеотрицание и лудостта, между безразсъдната безусловна любов и стремежа към саморазрушение.
Не бих направил някоя глупост. Зная, че ще успея. Бих обичал отново истински. Зная, че съм способен. Не бих живял сам и за себе си. Зная, че не искам. Знанието е мъка, от която, малко по малко, умирам всеки ден. Затова (а може и поради друга една причина), всеки ден ми е като последен и го живея докрай - стоя до късно през нощта и искам да го задържа за още няколко мига, да усетя последните няколко секунди живот, изтичащ от тялото ми. И оставящ черни петна от емоции върху листа. Това съм аз, това са и стиховете ми, и другите ми драсканици - една последна дума, която искам да остане след мен. Нещо, за което си е струвало да живееш, струвало си е и да умреш.
Затова избягвам да пиша. За мен писането е равносилно на бавна и мъчителна смърт, оставяща кървави дири по стените.. Писането е моето тълкуване на житейската мъдрост "Поплачи си, ще ти мине"... А когато не искам да живея, чета написаното. Интересно как осъзнаването на факта, че вече съм умирал, ми дава нови сили за живот. Не виждам никаква логика, но действа. Окрилен от собствената си болка, аз продължавам да се боря срещу всичко неистинско и неискрено. Мразя обществото като такова, каквото е сега. Позьорство и преструвки, дебилни вълнения и низки, натрапени емоции. Лъжи и егоистични, егоцентрични схеми за лично задоволяване..
Бляк..
Ако ще живея, ще бъда себе си.
Ако съм себе си, ще бъда истински. И както практиката показа - ще ме боли.
Та, в такива моменти се чудя - струва ли си, изобщо, да живееш и да се бориш за истина, в която единствено ти вярваш и то само в промеждутъците между равносметките?...
~
~
Уморих се да умирам. Не искам повече...
Аз умирам и светло се раждам,
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...
Моментите на равносметка ме съсипват. От толкова даване накрая не остава почти нищо. Празен съд, осъден жадно да си спомня последните какпки топлина. Капки, събирани една по една от плачещата разноцветна дъга.. С толкова стремеж и желание... И накрая какво? - НИЩО ...
Ето ме, стоя си самичък в голямата полупразна стая. Без вяра, без надежда и най-вече - без любов. Вярвах в себе си и какво постигнах? Спечелени битки, но изгубени каузи. Надявах се, че с постоянство в любовта, честността и постъпките си ще постигна нещо красиво и мечтано. Изгубих както надеждата, така и любовта. Едната си отиде, другата избяга, надалече. Притесни се явно и реши, че многото даване е предвестник и на много взимане.. Когато подадох ръка, бе отхвърлена; и то от човек, който разбира и вижда. Или поне така си мислех. А ако за виждащите, до които копнея да се докосна, съм прозрачен и незабележим, то какъв е смисълът да бъда истински, да бъда себе си? Заради шанса някой някога някъде да ме срещне, да познае какво съм и да ме потупа съчувстващо по рамото ли? ... А какво съм аз - едно съзнание, намиращо се на границата между неразумното себеотрицание и лудостта, между безразсъдната безусловна любов и стремежа към саморазрушение.
Не бих направил някоя глупост. Зная, че ще успея. Бих обичал отново истински. Зная, че съм способен. Не бих живял сам и за себе си. Зная, че не искам. Знанието е мъка, от която, малко по малко, умирам всеки ден. Затова (а може и поради друга една причина), всеки ден ми е като последен и го живея докрай - стоя до късно през нощта и искам да го задържа за още няколко мига, да усетя последните няколко секунди живот, изтичащ от тялото ми. И оставящ черни петна от емоции върху листа. Това съм аз, това са и стиховете ми, и другите ми драсканици - една последна дума, която искам да остане след мен. Нещо, за което си е струвало да живееш, струвало си е и да умреш.
Затова избягвам да пиша. За мен писането е равносилно на бавна и мъчителна смърт, оставяща кървави дири по стените.. Писането е моето тълкуване на житейската мъдрост "Поплачи си, ще ти мине"... А когато не искам да живея, чета написаното. Интересно как осъзнаването на факта, че вече съм умирал, ми дава нови сили за живот. Не виждам никаква логика, но действа. Окрилен от собствената си болка, аз продължавам да се боря срещу всичко неистинско и неискрено. Мразя обществото като такова, каквото е сега. Позьорство и преструвки, дебилни вълнения и низки, натрапени емоции. Лъжи и егоистични, егоцентрични схеми за лично задоволяване..
Бляк..
Ако ще живея, ще бъда себе си.
Ако съм себе си, ще бъда истински. И както практиката показа - ще ме боли.
Та, в такива моменти се чудя - струва ли си, изобщо, да живееш и да се бориш за истина, в която единствено ти вярваш и то само в промеждутъците между равносметките?...
Ето къде бил постинга за истинските хора... :)
Зная, че равносметките болят в безсънните нощи, също и обичта понякога... И пак тя е тази, която придава смисъл на живота.
"Бих обичал отново истински...", - пожелавам ти го!
цитирайЗная, че равносметките болят в безсънните нощи, също и обичта понякога... И пак тя е тази, която придава смисъл на живота.
"Бих обичал отново истински...", - пожелавам ти го!
Благодаря ти, laurencia, присъствието ти ме радва, а пожеланието ти е чисто злато :)
ПП: Току що посрещнах изгрева, макар и с купчинка лекции в ръка :)
Поздрави!
цитирайПП: Току що посрещнах изгрева, макар и с купчинка лекции в ръка :)
Поздрави!
най-големия си враг и единствения си спасител...всичко отминава малки принце:))))
цитирай
4.
анонимен -
Сетих се за думите на Хенри Ролинс:
13.04.2008 12:17
13.04.2008 12:17
Somewhere someone is thinking of you. Someone is calling you an angel. This person is using celestial colors to paint your image. Someone is making you into a vision so beautiful that it can only live in the mind. Someone is thinking of the way your breath escapes your lips when you are touched. How your eyes close and your jaw tightens with concentration as you give pleasure a home. These thoughts are saving a life somewhere right now. In some airless apartment on a dark, urine stained, whore lined street, someone is calling out to you silently and you are answering without even being there. So crystalline. So pure. Such life saving power when you smile. You will never know how you have cauterized my wounds. So sad that we will never touch. How it hurts me to know that I will never be able to give you everything I have.
Не мога да си обясня защо, но ми е трудно да подредя своите мисли, за да ти кажа всичко, което написаното от теб предизвика у мен. Затова може би усложнявам изказа си, за да създам илюзията, че говоря смислени неща, като всъщност не знам какво да ти кажа. А искам, защото ти заслужаваш същата откровеност, която сам даваш.
Но каквото и да ти кажа, ти го знаеш. Че винаги има надежда и не трябва, и няма да я загубиш; че си обичан и несъмнено ще намериш на кого да дадеш своята любов. Че въпреки болката, накрая си заслужава. Дано.
А днес още не съм ти казала, че си прекрасен :)
цитирайНе мога да си обясня защо, но ми е трудно да подредя своите мисли, за да ти кажа всичко, което написаното от теб предизвика у мен. Затова може би усложнявам изказа си, за да създам илюзията, че говоря смислени неща, като всъщност не знам какво да ти кажа. А искам, защото ти заслужаваш същата откровеност, която сам даваш.
Но каквото и да ти кажа, ти го знаеш. Че винаги има надежда и не трябва, и няма да я загубиш; че си обичан и несъмнено ще намериш на кого да дадеш своята любов. Че въпреки болката, накрая си заслужава. Дано.
А днес още не съм ти казала, че си прекрасен :)
едно евентуално решение на проблема завинаги. Направи усилие да позволиш на хората да те разбират по-лесно и търси тези, които имат нужда от теб. Не очаквай да те виждат. Това не винаги е възможно, няма чудеса. Получава се понякога. Бъди по-достъпен.
И не забравяй, винаги има хора, които са по-зле от теб! ВИнаги.
цитирайИ не забравяй, винаги има хора, които са по-зле от теб! ВИнаги.
nonstop, недей , прави тези равносметки , недей!
И аз със своите монолози , не стигнах доникъде , освен до себе си !Защото , мисля, че се бях изгубила !В пътя към търсенето на " истинският Аз " ,ще намериш много препятствия , б, ще преминеш през много бури и урагани и знаеш ли , най- накрая - колкото повече си преживял , ше бъдеш по-богат с все пак наистина изживяни чувства !
Твоят път , мъдрост и опит ще те водят към съвършенството.А, там има и съвършенна любов !
Пожелавам ти я !
/Опитах се да бъда максимално кратка и обективна , но мисля да продължа и друг път /
цитирайИ аз със своите монолози , не стигнах доникъде , освен до себе си !Защото , мисля, че се бях изгубила !В пътя към търсенето на " истинският Аз " ,ще намериш много препятствия , б, ще преминеш през много бури и урагани и знаеш ли , най- накрая - колкото повече си преживял , ше бъдеш по-богат с все пак наистина изживяни чувства !
Твоят път , мъдрост и опит ще те водят към съвършенството.А, там има и съвършенна любов !
Пожелавам ти я !
/Опитах се да бъда максимално кратка и обективна , но мисля да продължа и друг път /
отминава, но не без да се борим. Със себе си :)
Усмивки! :)
цитирайУсмивки! :)
Somewhere someone is imagining hugging you tight and holding you, while whispering "Thank you!" in your ear, then smiling together and laughing over the past emotions, sharing thoughts about future plans :)
Благодаря ти! Прекрасно е, че те има и те срещнах! :)
цитирайБлагодаря ти! Прекрасно е, че те има и те срещнах! :)
Това е пътят, който и аз следвам. Предложението ти е пуснато в действие преди близо година и половина. А хората, които имат нужда от мен, са тези, на които се раздавам. Не давам на всеки, но не е имало случай някой да дойде и да го отпратя.
Зная какво трябва да променя, но има твърде много други "подготвителни" проблеми преди това. За тях също ми трябва подкрепа понякога. Когато видя, че нужният човек се отдалечава, сякаш всичко се срива и всичко дадено е било напразно. И оставам с празни ръце.
Проблемът е в предоверяването :)
Благодаря ти за коментара, виждам, че дори да не се познаваме, не само ме разбираш, но и имаш желание за помощ. Хора като теб са ми скъпи :)
Винаги ще си добре дошла при мен :)
цитирайЗная какво трябва да променя, но има твърде много други "подготвителни" проблеми преди това. За тях също ми трябва подкрепа понякога. Когато видя, че нужният човек се отдалечава, сякаш всичко се срива и всичко дадено е било напразно. И оставам с празни ръце.
Проблемът е в предоверяването :)
Благодаря ти за коментара, виждам, че дори да не се познаваме, не само ме разбираш, но и имаш желание за помощ. Хора като теб са ми скъпи :)
Винаги ще си добре дошла при мен :)
Това е и моята цел - търся себе си.
Надявам се да имам качествата и да натрупам опита, за да се намеря все някой ден :)
Благодаря за красивото пожелание, няма нищо по-скъпо от това!
цитирайНадявам се да имам качествата и да натрупам опита, за да се намеря все някой ден :)
Благодаря за красивото пожелание, няма нищо по-скъпо от това!
За вас, които бяхте до мен в тази дупка.. и за всеки, който по някаква причина е прочел или чете това в момента..
http://www.noob.us/humor/a-million-thank-yous/
:)))))
цитирайhttp://www.noob.us/humor/a-million-thank-yous/
:)))))
както пише wonder бахейците признавам един единствен Бог и цялото, така и аз. Нашето цяло е над всичко, така че моята помощ за теб е помощ и за мен.
Аз също се затруднявах, докато не намерих себе си, просто е трънлив пътя, за да станеш още по-силен.
Ако се отдалечават, търсете компромис. Често е възможен. Случва се да се отказваме без бой, заради недоразумения се отдалечаваме ненужно. Ако всичко е ясно и си отиват, с ясното съзнание, че това е отговорът, тогава вече няма как.
цитирайАз също се затруднявах, докато не намерих себе си, просто е трънлив пътя, за да станеш още по-силен.
Ако се отдалечават, търсете компромис. Често е възможен. Случва се да се отказваме без бой, заради недоразумения се отдалечаваме ненужно. Ако всичко е ясно и си отиват, с ясното съзнание, че това е отговорът, тогава вече няма как.
13.
анонимен -
развълнувах се
20.04.2008 08:01
20.04.2008 08:01
Струва си, мой човек, защото преструвката е бавно самоубийство и ти вече си го разбрал. Похвално е да имаш стандарти за живота, за хората и за отношенията си с тях и да не падаш под тях. Именно за това се чудя какви ги върша последните 2 години, дали отговарям на собствените си стандарти и имам ли изобщо такива?! Млади сме и имаме лукса да вярваме в идеали - дерзай и не се предавай. Good things come to those who wait! Търпението е велика добродетел и тук може би най-накрая ще се науча.
цитирай
14.
анонимен -
Да трябва
20.06.2008 10:30
20.06.2008 10:30
да бъдеш търпелив за да станеш господар над себе си и другите.Нетърпението е главната причина за нашите глупости.Търпението не е ли постоянство в решенията? Всичко идва за този, който умее да чака. Няма нищо невъзможно за човек, който знае да иска.Няма безсилие има нетърпение.
Търпението е лекарство за всичко!!!
Постигни вътрешното спокойствие, което ти е нужно днес и денят ти ще бъде лек и хубав.
цитирайТърпението е лекарство за всичко!!!
Постигни вътрешното спокойствие, което ти е нужно днес и денят ти ще бъде лек и хубав.
Търсене
Блогрол