Не съжалявам за това, което направих; съжалявам, че ти се чувстваш така, защото най-малко към теб е било насочено. Не изтрих теб, изтрих себе си. Не смяташ ли, че имам това право? Видя, че опитах, но точно аз не мога да приложа на практика думите ти. А, повярвай ми, помня всяка една, която някога си казвал, затова не ми трябва да ги пазя някъде написани, за да си ги преговарям периодично. Същото се отнася и за моите собствени. Това, че съм изтрила физически нещо, не означава, че съм го забравила. Просто освобождавам място за следващото, като всеки път се надявам, че ще се получи по-добре... и така до момента, в който всичко най-накрая е идеално и няма да има нужда да трия. Това е моят начин да продължавам да вървя напред, не може да ме осъждаш, понеже се разминаваме във възгледите и нагласите си.

Що се отнася до спазването на думата, не се чувствай предаден. Пак ти казвам, обещах го по-скоро на себе си... Във всеки друг случай, ако става въпрос за обещание, което съм дала лично на теб и засяга изцяло и само теб, не бих те подвела. Мисля, че досега съм се държала коректно и като приятел. Не ми приписвай такива тежки грехове.

Ако целта ти е била да ме заболи от стихотворението, постигна я. Не се оправдавам, донякъде си го заслужавам. И ме е яд на себе си, защото явно притежавам дарбата да развалям нещата... От теб зависи дали ще ми позволиш.

Отново, съжалявам, че се чувстваш така. Не съм го искала.

Бързо на сцената , под прожекторите!
Ти да не би да си й давал, за да си ходи с всичкото! Подложи й крак и няма да отиде далеч ;))).
Шегувам се. Кофти е, когато въпреки вложеното нещата не вървят. а дали си влагал по правилния начин? Дали си бил разбран? Дали си дал, каквото е трябвало? А дали си останал щастлив от това, че си ДАЛ? "Ако си дал на гладния ...." - страхотен текст.

Гледай по оптимистично на всичко.
Хубав ден и още по-хубава вечер!

Печален увод " Това ли бе ?", жестоко разпиляни признания и съкровени мисли .А къде остана очакванията и надеждите ?Къде си отиде и обичта и любовта ?Къде, открадна ли я някой ?
Непростимо, тъжно , разчувстващо стихотворение!
Поздравления !

Taка е. Чувството за вина не мори, а мъчи :)
Опитите да бъде заместено от делови студ превръща нежното женско сърце в бучка лед. Но друг да му мисли :)

Има неща, които явно още не знаеш за мен.
1. Уважавам достойните хора. Винаги.
Помоли ме да не се драпаме за глупости. Безмълвно се съгласих. Ако имах да добавя нещо, щеше да е там. :) Още повече, "вкъщи" всеки може да прави каквото си иска :)
2. В този блог малко неща са толкова буквални, колкото изглеждат. Доста може да бъде открито сред редовете. В случая "изтриеш" няма нищо общо с бутона "Изтрий", нито с блог-а като цяло ... :)
3. Думата си е дума. И така трябва да бъде. Вратички има. използването им е показател за не едно и две неща. Но .. това го знаеш - прибързани заключения не си вадя :)

Нека не изброявам и други. Сама ще ги откриеш :)
(hug)

Някои хора получават масирана сценична треска, когато се чувстват виновни :) За другото си права. А за даването ... Хм. Не всеки е достоен да получи. Лошото е, че го разбираш едва в края. Там, където трябва да е началото.

Смея да твърдя, че вече действам малко по-разумно. Малко! :)

Благодаря! Претръпва се. Веднъж така, втори път, а после защо така, защо онака :) Въпросът е да не се изкривим покрай кривите, а да си продължим напред.

Поздрави и хубава вечер и на теб! :)

Благодаря за думите ти. Права си, отидоха си тези неща. Но си гостуваме понякога. Най-често се виждаме с "Вяра", добър другар е. "Надежда" само се шляе насам-натам и те занимава с глупости, но е сърдечна и усмихната. Радва. :) Но пък тази "Любов" къде се е запиляла, сигурно пак е някъде на гурбет и се надява да сполучи ... Нищо, има време.

Поздрави и усмивки! :)

сценична треска, това е. на който не му стиска седи зад кулисите, докато ти се правиш на глупак и се потиш забавлявайки другите, чуждите, а този който седи зад кулисите дори и не хае, че ти играеш цялата пиеса само и единствено за него (sun)

Дам, поне такова впечатление остава. Истината е, че в немалко случаи добре осъзнават точно какво се случва.

Хм, сетих се за нещо, което ми попадна преди седмица. Не мога да посоча източник, просто защото не го помня. Дано няма сърдити.

Ето го:

"Тя каза: Нямаш хубаво тяло. Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза : не си достатъчно мъжествен. Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза: глупав си. Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза: не можеш да ме издържаш. Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза: ти си канцеларска мишка. Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза: алчен си. Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза: безнесът направи от теб дяволски бездушен човек. Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал,в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза: Кво се чудиш? Не те обичам и това е..........."

:)

но съм сигурна вече, важното е да даваш. Всеки отговаря за себе си.

Стихотворението няма да го коментирам, защото не се опитвам да обяснявам неща, които не разбирам, но цитатът от последния ти коментар е по-верен, отколкото можеш да си представиш. Ние жените често се вкарваме в тази роля. Май ни е вродено :)

Съгласен. Аз никога не съм преставал да давам по много. Просто престанах да давам на всеки. :)

Верен е, да. Понякога сте очарователно отвратителни :)
А понякога - просто отвратителни! :D

Тъжно е това ор коментара ти (Номер 12)... Но има много такива жени. Не всички обаче ;)

Keep looking ;)

няма ритъм

Не ти вярвам :)

Тъжно звучи, но творецът живее със своята тъга, сякаш понякога дори му е нужна. Тя е неговата надежда, тя е неговата муза, тя дава свободата на ръката му да сътвори подобна красота...

Да, понякога дори лошото помага да усетиш, че си жив ...

Благодаря ти :)

Eй, тия жени същински вещици ги изкарахте.
Вината никога не е у единия.
Цитат на мой шеф: "Ако имаш проблем, ти си виновен!". Да си гледал, питал, говорил. Не само да мислиш, колко си бил дал. Бъди в час. Знай, какво иска тя. Говори ... с нея.
Чувствам се, все едно на мен ми приписваш тия обвинения. А аз не съм такъв човек.
ВСъщност, най-важното е да познаваш човека до себе си.

За колко жени пише тук и колко сме "ние"? Нямам намерение да водя дискусия от рода на "мъже срещу жени" ..... .

Май май гузен негонен бяга, щом откриваш себе си между тези редове :) А дали си такъв човек, предпочитам да не коментирам - най-малкото не се познаваме.

Колкото до другото, никъде не съм писал за вина, още по-малко - че е само на единия. Описал съм усещане за лъжа и излъгани надежди.

А прикритите обвинения, изказани от непознат и незапознат, са малко не на място ...

Поздрави!

излъгани надежди...
ако не смятаме коментар 12.
Не, че не изисквам от мъж, но с дискусия нещата се уточняват да се удобни за двамата. НИкои двама души не са родени свикнали да живеят заедно. Ако мъжът и жената имат изисквания, трябва да решат кое докога. Пак говоря за коментара.