Touch
(Докосване)

Докосване, това ми дава сила
и воля да започна отначало,
докосване, което дава, а не
да взима, без дори да е видяло.

Сърцето ми, което търси,
докосва мъничко у всеки,
но малко са, които ходят
по моите разкъсани пътеки.

Това, което правя, е далечно
и знам, че няма за душата ми отплата,
но тъй като не ще живея вечно,
то болка ще е моята заплата.

Не е целта ми да се възгордея
чрез помощ, или сторено добро,
но и съдба не искам да живея,
изправен сам пред голото платно.

Ще нарисувам аз картина,
тъй пъстра, слънчева и блага
и само ще се моля, тайно,
някога на някой да помага..


(13.04.2008)

може да се подмине такъв стих...
Прекрасен е...Имаш чувствителна душа!

Благодаря ти! :)
Да усещаш е начин на живот, но усещаш по-силно и щастие, и болка.. И тъй като знаеш цената на щастието, повече е болката :)

Поздрави!

Интересно разсъждение! В случая си прав, но можеш ли да ми кажеш, защо се получава така?

прекрасно е, и малко сме...,усмивка от мен за теб!

Самото осъзнаване на цената е предизвикателство. Единствен инструмент за това е мъката, както и разните й форми и проявления. Щастието е като здравето - разбираш дали си го имал едва след като го изгубиш. А тогава е късно да го усетиш.. Колкото повече боли, толкова повече разбираш. Затова казах, че тя е повече. Винаги усещането за болка е по-силно от усещането за щастие. Това е, защото тя ни е чужда.

Дано съм отговорил на зададения въпрос :)

Благодаря ти от сърце! :) Твоята усмивка ме докосва и предизвиква моята :))

Малко сме...? смешно/смело/смесено/.../... ? :) Любопитството убива котката :) Но пък има 9 живота

Поздрави! :)

Така изразено от теб , звучи като диви екстази !Търси и твори nonstop , така докосваш много сърца !Не търси отплата за душата, тя самата ще намери себеподобната си !Дано съдбата се смили и те ум илостиви с твоите усещания за красиво и добро!А, красотата и добротата не могат да се видят и докоснат - ТЕ се усещат в сърцето !
И накрая , нарисувай тази картина от живота си , която те вдъхновява, а и не се знае кого ще облагороди !

Авангардно изпълнение , Поете !
Звучи като приказен Рай !
Продължавай да сваляш звезди от небето!
Една от тях някоя ще улови в своя край !

Отговорът ти е правилен, но непълен.
Болката е повече от щастието, защото ние не умеем да го задържаме,не умеем да го откриваме в малките неща.Веднъж достигнали до него ние бързо го забравяме и тръгваме отново,да го търсим някъде напред. Сякаш ни е по- интересно да живеем в болката отколкото в щастието.

Kolkoto pove4e vlizam v tozi blog, tolkova pove4e se pristrastqvam kym nego.... Usmivka i ot men i syjalqvam za latinicata.... :)))))

Много обичам тази думичка "Докосване"! За мен тя изразява усещането за слънчевия лъч призори...
Случи ли се "Докосването", а то се случва много рядко, там присъства топлина и светлина!
Поздрави!

Благодаря ти! :) Дано

Сългасен съм с това. Но и към този отговор може да се добави :) Единият винаги обича повече, той/тя няма да тръгне да търси щастие другаде. Но вторият човек във връзката ще направи както ти казваш... Ще забрави, ще потърси и .. ще изгуби. А болката не е по-интересна, но е по-реална. Предизвикателство, може би.
Доста може да се напише по темата.. :)

Поздрави!

Значи ставаме двама. Предполагам си забелязала, че проверявам твоя блог минимум веднъж на ден :)))

Усмивката е приета, разширена и умножена.. А сега ги пращам всичките и към теб! :)))))))

Любима дума е и на мен :) Много добре го каза, слънчев лъч призори.. А снимката, която избрах, показва точно как се чувствам, когато докосване липсва... Малките неща правят света красив и приветлив :)

Поздрави!

Не само чувствителна душа, но искаш да оставиш нещо на света, което те прави Човек :) Има и други такива хора, останали са, малко трудно се откриват,но ги има :)

Само Човек може да напише тези думи :)
Радвам се, че днес открих :) Всяка такава среща ме радва безумно

Усмивки за теб:)) Не виртуални!

Благодаря за хубавите думи и усмивките :) И от мен много истински такива ;)